ИЗГОВÒРКА ж. Остар. 1. Дума, слово. Турският език е едно наречие от татарския. Той, колкото си беше богат отпърво, изпосле прие голямо едно число от персийски изговорки, а еще по-млого от арабския, на когото и с азбуката са пише. Π. Ρ. Славейков, СТИ, 2. Красната Хубавенка ги [дивите племена] смири с нейното благоразумие и с нейните прелъстителни изговорки. И. Адженов, ВΚ (превод), 139. // Название, наименование. Да се опишат: Народни български телесни упражнения (старовременна гимнастика) и детински игри с изговорки им, както: на „цар господар“ или на „роби“, на „клин“. Г. С. Раковски, Π Ι, 23.
2. Поговорка (Ст. Младенов, БТР).