ИЗГÒДНО нареч. 1. При наличие на изгода, печалба; износно. – Като ми се били прияли сладки – да съм ѝ рекъл, тя знае, къде се продават изгодно. Др. Асенов, СВ, 79. Събрали се: сам стопанинът, Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина и разсъждават – като какво предприятие да заловят, за да се възползуват най-изгодно от положението. Ал. Константинов, БГ, 130. Продаде стоката си изгодно. Δ Изгодно купиха вилата си.
2. С гл. съм, изглеждам, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че от нещо, при някакви условия, има изгода; износно е, подходящо е, благоприятно е. Мнозина търговци си направиха сметката, че е много по-изгодно да товарят храни в Сомовит, отколкото да ги пращат с вагоните чак до Свищов. П. Спасов, ХлХ, 252. – Иди бързо при Кавръка, той търсеше... така... по-отворен работник за склада си... Бай Пондю изстина. Работник... в склада... Но нямаше какво да се прави – трябваше да се провери, пък ако не е дип изгодно, другаде ще гони късмета си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 217. Разбира се, че това беше по-изгодно за светите отци, защото с това те спечелиха повече, нежели в първия случай. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 324. б) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой има изгода, печалба, сметка; износно е. – Трябва да ви кажа още в началото, че работата е малко детинска – избърза полковникът. Не мога да твърдя, че точно така мислеше. По-скоро му се искаше, изгодно му беше именно да е така. П. Илиев, ЛВ, 68. Не се стърпя Орце и с ирония в гласа възрази на вуйчо си. – Изгодно ви е, за да трупате печалби, да пълните касите си. Д. Спространов, С, 82.