ИЗГÒДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изгоден. Като търговец, който по настроението на другия търговец съди за изгодността или неизгодността на сключената сделка, така и Александър прие радостта на двамата румелийци като белег, че е бил надхитрен. Ц. Родев, И [еа].