ИЗГÒНВАМ, -аш, несв.; изгòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам някого да се отстрани, да се махне от някъде, да напусне някое място – временно или завинаги; прогонвам, изпъждам, пропъждам. На излизане Анета ме изгледва начумерено, строго – пъди ме, изгонва ме завинаги от кафенето. Д. Калфов, Избр. разк., 325. Те застанаха на известно разстояние и оттам продължаваха да лаят по един оглушителен начин. Тия полудиви псета искаха да ни изгонят от това място. Ив. Вазов, Съч. XV, 63. Жена му се боеше от него тъй, както се боеше и преди години. Тоя страх заседна в душата ѝ от първата брачна нощ, когато нейният Христо по едно чудо не я изгони от къщи. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 172. Ако той [Мидхат] би останал в столицата, то не само тука, но може би и по сичката империя щяха да станат вълнения и безпокойства. Затова азе мисля, че съм постъпил умно, като го изгоних. НБ, 1877, бр. 74, 287.
2. Разг. Уволнявам някого. От утре, а може би и днес, да я [Рада] изгонят и из училището и тя да се намери под открито небе, без залък хляб и изоставена. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155. – С други думи – страхуваш се за службицата си. – Страхувам се, защо да не се страхувам! Ти си млад, ти си лекар, утре да те изгонят, ще опънеш една палатка и ще си вадиш хляба – ами аз какво ще правя, като ми подпишат паспорта? Г. Караславов, СИ, 64. Срещнахме се едва вчера. Него тъкмо изгонваха от тухларницата за кражба, а мен въобще не приеха. Г. Крумов, Т, 6. Аз ходих по селата около Търново да търся да се заловя някъде за учител и през лятото на пет места се залавях и заседявах, додето ме разберяха Неофит и Костаки накъде съм и чрез влиянието си върху чорбаджиите и поповете, да ме изгонят. Π. Ρ. Славейков, БП I, VII.
3. Прен. Правя някаква мисъл, чувство, настроение и под. да престанат да се проявяват, да оказват въздействие върху съзнанието на някого; прогонвам, изпъждам, пропъждам. Щом излезе на улицата, с една продължителна дълбока въздишка изгони мъката от сърцето си. К. Петканов, ДЧ, 477. „Гладен съм!“ – премина неясно през ума му, но той бързо изгони тая мисъл. П. Вежинов, ДБ, 103. Панайотка понякога биваше много недоволна от това, че отделя от времето си да мисли за един чужд човек. И в такива минути тя бързо изгонваше образа на хаджи Пеня от душата си и пак изпадаше в своето прежно тихо и спокойно царство. Д. Немиров, Б, 77. Но щом минат границата при Цариброд, освежителният дъх на действителността и на житейската мъдрост вейва на тях и изгонва из главите им големите мечтания. Ив. Вазов, Съч. IX, 214. изгонвам се, изгоня се страд. Още през 1685 година Луи XIV отменява Нантския едикт, който осигурявал религиозна свобода за протестантите. Техните църкви се сриват, свещениците им се изгонват от пределите на страната. М. Бичев, АНВ, 184.