ИЗГÒНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгонвам и от изгонвам се; прогонване, изпъждане, пропъждане. Светослав ненавиждаше Смилеца и желаеше, заедно с хана, изгонването му из Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 104. Макар след изгонването на гърка учител Георги Цукала гръцкият език да бе изхвърлен от училището, все пак никой нищо не казваше на даскал Стефана заради неговото полугръцко училище. Д. Немиров, Б, 46.