ИЗГÒРВАМ, -аш, несв. (остар.); изгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изгарям2. Тя [жената на Лот] видя, че валеше огнен дъжд, който изгорваше сичките тези лоши человеци. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 108. Жива изгорва жена си. СбНУ Х, 261. изгорвам се, изгоря се страд. Да се изгорва памукът и всичко друго, що е имало съприкосновение (допиране) с болните очи. Просв., 1904, кн. 4 [еа].