ИЗГОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изгоря като прил. 1. Който е бил подложен на въздействието на огън до пълно унищожение; изгорял. Само вентилаторът в ъгъла вееше и вееше и все не можеше да пръсне лекия горчив дъх на изгорена хартия. Б. Райнов, ДВ, 280. Намерват ся железни части в пепелта на много изгорени растения. Е. Васкидович, ПП (превод), 36. Сяда и написва отново сичкия том, без да изостави някоя смисъл, що я имало в първия изгорен ръкопис. (превод) Лил., 1884, кн. 7, 37. // Който е бил подложен на опожаряване; опожарен, изгорял. – Нека излезат напред децата и жените на убитите, после и тия с изгорените къщи. Д. Талев, ГЧ, 339. Навсякъде изгорени и напуснати села. Й. Йовков, Разк. I, 53. И най-после, кога Наполеон, като не намерил в изгорена Москва ни облекло, ни храна за войските си, наумил да бяга. ВИ, 187–188. // Който е с увреждания от огън, от обгаряне; обгорен, изгорял. – Да ми е да грабна някой нажежен остен, че да ги подгоня! – добави през зъби един ковач с изгорени черни ръце и скъсана кожена престилка. Е. Йончева, ЗГ, 87. След една неделя пощата приема едно писмо и дава друго; и двете бяха с изгорени краища. Ил. Блъсков, ПБ III, 87.
2. За растение – който е повяхнал, изсъхнал в резултат на въздействието на слънчевите лъчи, на суша, вятър или слана; изгорял. Вредом – изгорени цветя, изгорена трева. // За нива, градина и под. – който е с изсъхнала, повехнала растителност; изгорял. Това е къщницата Есен – / тя иде, с китка на глава, / да спусне облачни завеси / над изгорените поля. А. Разцветников, Ст, 21.
3. За човек и неговото тяло, за кожата на тялото му – изгорял (в 5 знач.); обгорял, загорял, почернял. Към село от всички страни се връщаха жетвари. Мъжете вървяха напред с широки крачки, а далеч зад тях се тътреха жените, с изгорени и погрознели лица. Елин Пелин, Съч. III, 55. Не даваше да го докоснат по изгорения гръб и два дена стоя с риза на плажа.
4. Като същ. изгорено ср. а) Изгаряне. Пък скоро селяните видяха, че без него [Обрад] не могат, знаеше и тетива да ти стегне, и против мишки и змии да бае, и от изгорено и ухапано да цери с билки и зайча мас. Ст. Загорчинов, ДП, 71. В началото на годината онова момиче с белег от изгорено на бузата си изнесе сказка на тема „Детерминизъм и индетерминизъм“. А. Гуляшки, Л, 207. – Ще ти направя, каже, кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е от змия рана, пак ще зацелее. М. Георгиев, Избр. разк., 100. Захарий Стоянов ходеше заранта с дружината си из улиците, облечен с вето, ожулено шаечево сетре, с дупки от изгорено. Ив. Вазов, Съч. XXV, 216. б) Обгорено, увредено от огън, обгаряне място по тялото на човек или животно или по някакъв предмет; изгоряло. – Да отидеш и да земеш от Велизаря Яковов лекарство за изгорено; ако те попита аптекарят защо ти е, да кажеш, че шуреят на пристава като пиял чай, изгорил се, та зарад това му трябва. Пряп., 1903, бр. 69, 3. Чудеше се как да закърпи изгореното на сакото си.