ИЗГОРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изгаряне2. Тии два блока (северният и западният) на зданието бяха цели обновлени преди последнейшото изгорение и в последнейшето обновление воздвигнаха се паки на первите свои основания. Н. Рилски, ОМР, 56. Един свещеник от валдейците с девет други лица бил заведен на изгорение. ИХЦ (превод), 181.