ИЗГÒРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал.-гальов. от изгора1. – Мико момиче, / севдим девойче, / живо изгорче, / .. / Пустите твои / две али устни, /.. / кой ще ги кусни, / кусни, примами? Ц. Церковски, Съч. I, 162.
