ИЗГОРЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изгорявам1; изгаряне1.

ИЗГОРЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изгорявам2 и от изгорявам се2; изгаряне2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)