ИЗГОРЯ̀Л, -а, -о, мн. изгорѐли. Прич. мин. св. деят. от изгоря1 като прил. 1. Който е бил подложен на въздействието на огън до пълно унищожение; изгорен. В изгорелите негови поетически произведения може и да е имало неща, които да сочат за Пушкиново влияние. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 186. – Кажи му, че аз съм готов да заплатя стойността на изгорелите кръстци. Ив. Вазов, Съч. XII, 22. Тясното машинно помещение беше одимено от цигари и миришеше на изгоряло машинно масло. Д. Добревски, БКН, 55. Вършитбата мина. Замлъкнаха вършачките. Ширнахме говедата на воля по изгорелите стърнища. К. Калчев, ПИЖ, 73. // Който е бил подложен на пожар, опожаряване; опожарен, изгорен. Заваля дъжд и в полусрутения навес, останал от изгорялата мелница на Хавезов, извън селото, сред къра, взеха да прибягват, за да се подслонят, мнозина, които бяха работили наблизо. Й. Йовков, ЖС, 183. Влакът от няколко минути върви край кварталите на Вроцлав. Пред нас минават огромни блокове с черни изгорели и полуразрушени постройки. Н. Фурнаджиев, МП, 80. Наблизо са развалините на изгорялото село Ашака Ени Севендекли. Й. Йовков, Разк. I, 5. // Който е с увреждания от огън, от обгаряне; обгорен, изгорен. Единствената му радостна мисъл в тая минута е за неговия другар. Боби присвива очи и го вижда, после изгорялата буза на майка му. Вл. Полянов, ПП, 73. Изгорялата ръка го болеше.
2. За ядене и под. – който е с тъмен, до черен цвят и остър, неприятен дъх и вкус, негоден за употреба поради прекомерно загряване на огън; загорял, прегорял. Ще вземе да го [лука] прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Чудомир, Избр. пр, 38–39. Не мога да ям изгоряло ядене.
3. Разг. Обикн. за електрически бушон, електрическа крушка, рядко за електрически уред, апарат и под. – който е повреден, в който е прекъсната електрическата верига поради протичане на ток с по-голяма сила от допустимата. В живота си гвоздей не съм забил, бурма не съм завивал, изгорял бушон не съм поправял, а за завиване на кран и да не говорим. Тарас, СГ, 26. Смени изгорялата крушка.
4. За растение – който е повехнал, изсъхнал в резултат на въздействието на слънчевите лъчи, на вятър, суша или слана; изгорен. Навън по изгорялата жълта трева орляк деца играеха на „сляпа баба“. А. Каралийчев, ПГ, 124. // За нива, градина, поле и под. – който е с изсъхнала, повехнала растителност; изгорен. Слънцето от ден на ден все повече и повече печеше. Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и попуканата земя трепери страшна мараня. Елин Пелин, Съч. I, 73. Слънцето пече право върху нас и наоколо пробягват жълти хълмове, изгорели поляни и ниски горички. Л. Стоянов, X, 98.
5. За човек и неговото тяло, за кожата на тялото му – който е със загар, с кафеникав или червеникав цвят, получен от въздействието на слънчевите лъчи; обгорял, загорял, почернял, изгорен. Тая пушка прикачена на гърба му, това изгоряло, с див поглед лице, всичката свободна осанка и груби движения на бай Тодора силно хармонираха с тия свободни рилски усои. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Капки пот се ронят от сбръчканото изгоряло чело на дяда Добря. П. Тодоров, И I, 98. Един млад селянин с извехтели дрешки, с изгоряло и гладно лице като на роб, дотича при мене. Елин Пелин, Съч. IV, 107.
6. Прен. С предл. за. Който изпитва силна жажда за вода или някакво питие; прежаднял, загорял. По едно време изгорелите за вода пленници поискали една стовна да си наквасят устата. З. Стоянов, ЗБВ III, 107. Само над кладенеца се е навела една прегърбена слива, чегато я е турил там някой да го варди и да показва на жадните и изгореле за студена водица хора дека могат да си свестят душата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. // Който изпитва силно желание, копнеж по нещо; зажаднял, закопнял. Изгорялото за ласка и обич сираче веднага усети добротата на жената и бързо се привърза към нея.
7. Прен. Разг. За човек – който е преживял беди, премеждия, неприятности и под.; пострадал, препатил, изпатил. – Аз – парен каша духа – казвам им: „Стойте бе, царството българско и без вашата гюрултия ще стане, слушайте изгорял човек!“. Ив. Вазов, Съч. IX, 44.
8. Като същ. изгоряло ср. а) Нещо, което е било подложено на изгаряне. По селото все още пушеха някои от запалените къщи и надалеко се усещаше тежкият и тревожен някак мирис на изгоряло. Д. Талев, И, 589. Водата се слага да не прегори млякото, защото в такъв случай то придобива един особен вкус на изгоряло, който поврежда пандишпана. ВН, 1961, бр. 3169, 4. Ако не беше гъстият задушлив мирис на боя – мирис на кръв, на барут и изгоряло, – никой не би казал, че в това красиво кътче на земята бушува жестока и безмилостна война. П. Вежинов, ЗЧР, 184. б) Обгорено, увредено от огън място по тялото на човек или животно или по някакъв предмет; изгорено. И наистина след като я понапръскаха, посвести се, но сега захванаха лютите болки от изгорелото под дрехите ѝ от краката надолу. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 51. Намажи изгорялото с мехлема и болката ще понамалее. Δ Ще изрежеш изгорялото на покривката и ще пришиеш тази апликация на това място.