ИЗГОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Нагостявам мнозина или всички; изгощавам (Н. Геров, РБЯ).
2. Гощавам някого; нагостявам, изгощавам. Нека дойде гърче праматарче. / Да си купа секаква коприна, / да изплетем мрежа копринена, / да излова риба златно крило, / да изгоста кума и кумица, / що ке остане – зете и невеста. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 220–221. изгостявам се, изгостя се страд.