ИЗГÒТВЯНЕ1 ср. Книж. Отгл. същ. от изготвям1 и от изготвям се; приготвяне, подготвяне, изработване, направяне1. Той премества стола си до архитекта Ламбрев. – Другарю Ламбрев, изоставаме с изготвянето на спецификациите. СбСт, 201.

ИЗГÒТВЯНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изготвям2 и от изготвям се. Върху начините на нейното [на храната от соята] изготвяне има прекрасни приноси и книги на френски и немски. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 233.


Източник: Речник на българския език (онлайн)