ИЗГРА̀КВАМ, -аш, несв.; изгрàкам, -аш, св., непрех. и прех. Изграчвам. И на двете скали на върха настана тишина. Само вятърът вееше, щурците пищяха и зловещо изграка нощна птица. А. Дончев, ВР, 106. Само от време на време [враната] изгракваше жално и пак млъкваше. Елин Пелин, ЯБ, 54. Някаква черна птица прелетя ниско и изграка тревожно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 92. Русото момиче заспа на разсъмване. След няколко часа, когато звънецът на будилника изграка за работа, то отвори късогледите си очи. Г. Крумов, Т, 80. Най-после караницата завърши с това, че след категоричното настояване от страна на Сава Падалски да изтърпи наказанието си, трактористът Черняй изграка с пресипнал вече глас, че това никога и за нищо в света нямало да стане и че той мигновено напускал бригадата. Б. Обретенов, С, 143.