ИЗГРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; изгрàча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. За птица, обикн. гарван, врана и под. – изведнъж издавам кратко грачене; изграквам. Една врана изграчи от близката стреха и се стрелна в белината на зимната нощ. М. Грубешлиева, ПП, 95. Гарван изкряска, излетя в кръг над главата на Ванко и се скри в сливата в двора на общината. После изграчи друг и кацна на дървената ограда. М. Грубешлиева, ПИУ, 241.
2. Прен. Непрех. Издавам изведнъж звук, подобен на грачене; изграквам. Соня млъкна. А може би не беше млъкнала, но картечницата отново изграчи, сякаш се заканваше някому, и я заглуши. Л. Дилов, ПБД, 82.
3. Прен. Прех. Пренебр. Изричам думи, фрази, обикн. с рязък или гърлен, пресипнал глас подобно на грачене; изграквам. – Курва недна! – изграчи дебелата, плюна и помаха с юмрук към стълбището. А. Наковски, МПП, 26.