ИЗГРЀБВАМ, -аш, несв.; изгребà, -ѐш, мин. св. изгрѐбах, св., прех. 1. Греба1 (в 1, 2 и 4 знач.) нещо или всичко изцяло, докрай. Разказах на всички за нашия разговор с първожреца в неговата колиба, как той решил да се предаде на японците, как японците го бяха накарали да изгребва водата от лодките. М. Марчевски, ОТ, 447. Момчетата преградиха там един завой навътре в брега. Цял следобед изгребваха, а водата проникваше в пресушаваното място. Т. Харманджиев, КЕД, 192. – Да изгребем храната от хамбарите до зърно и да я продадем, пак няма да се изплатим. Й. Йовков, ЧКГ, 88. С изтръпнала ръка той се наведе, изгреба бърже пръстта, с която беше пълно гърнето до половината и напипа пари. А. Каралийчев, ЛС, 46. Мястото на соления извор знаеха само четирима души. Само те отиваха с кошници и изгребваха утаената сол. Гр. Угаров, ПЗ, 185.
2. Диал. Изкопавам, изравям (Н. Геров, РБЯ). изгребвам се, изгреба се страд.