ИЗГРЕБВА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за изгребване. В този приемник е монтирана бъркалка, която размесва предварително обработената маса. Евентуално задържаните по повърхността на фунията части от шоколадена маса се очистват с изгребвачен нож. А. Генадиев и др., ТЗ, 216.


Източник: Речник на българския език (онлайн)