ЍЗГРЕВ м. 1. Появяване на слънцето на хоризонта, възвестяващо настъпването на деня; изгряване. Противоп. залез, заник. Манол каза: – Изгрев ли е това, или заник? Защото отвсякъде се вдигат зари над Родопа. Дали идва нощ, или идва ден? А. Дончев, ВР, 102. Докато вървеше по витите меки пътища, той не откъсваше очи от изгрева. И. Петров, НЛ, 156–157.
2. В съчет. с предл. по, при, след и др. Времето, когато слънцето изгрява. Открих също, че жените и децата отиваха на работа сутрин, след изгрев. М. Марчевски, ОТ, 80. След изгрев слънце отрядът се спусна по стръмната криволичеща пътека към кметската махала и там остана около час. Сл. Трънски, Н, 257. Двамата стигнаха в Боянски дол при изгрев слънце. Д. Ангелов, ЖС, 372. – Не изкарвайте стадата преди изгрев. От сланата, от росната трева и студената вода се поболяват. Ст. Поптонев, ОБЛ, 140.
3. Диал. Изток. – Още ще вали, небето откъм изгрев е тъмно потъмняло. – Нека да вали – сняг лошо не носи. К. Петканов, X, 106.