ИЗГРЍЗВАМ, -аш, несв.; изгризà, -ѐш, мин. св. изгрѝзах, св., прех. Изяждам нещо чрез гризане; огризвам. Като изгриза колкото сухи кори бяха останали в торбата му, той хвърли отгоре си изтъркания си ямурлук и тозчас захърка. Й. Йовков, ЖС, 35. Пленниците изгризаха до кокал пайовете си, така че за вечерта нищо не им остана. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 59. Който идеше отвън, щеше да вземе града за цял и невредим. Пламъкът беше изял средуляка му и оставяше непокътнати краищата. Червеите така изгризват корубата на някои дървета, дето се съдържа жизненият им сок, и оставят само кората. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. След като изгриза чак до кора динените парчета и плю няколко пъти, той се наведе над Тапето и предпазливо забърка в джобовете му. М. Кремен, СС, 111. l Обр. – Отведнъж смехът им се стори неприличен и млъкнаха, да се насладят сами на тайната, да я изгризат хубаво и тогава да я разнесат на другите. Ст. Даскалов, ЕС, 351. изгризвам се, изгриза се страд.
◊ Пръстите си да изгризеш. За изразяване на задоволство от много вкусно, добре приготвено ядене; да се не наядеш. Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. РД, 1965, бр. 133, 2. Ще ми изгризе ушите; изгриза ми ушите. Разг. Ще ме разори, ще ме съсипе (разори ме, съсипа ме) материално (употребява се обикн. като възклицание за изразяване на възмущение от някого, който яде много, и за когото се харчат много пари за издръжката му). Първокласните и второкласни купета бяха заети от германските офицери, които гуляеха. Дойде му на ум, че вече навсякъде се чувствуваше голяма оскъдица на хранителни продукти. „Накрая ще изгризят и ушите ни!“– рече си с още по-голямо озлобление. Д. Ангелов, ЖС, 141. – И, наистина, даскалице, туй, бедните деца много ядат. Право ти казвам, човек да ги остави, и ушите му ще изгризат. Ст. Чилингиров, РК, 120–121.