ИЗГРЍЗКВАМ, -аш, несв.; изгрѝзкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Изяждам нещо чрез гризане; изгризвам, огризвам, огризквам. Но мишлето, без да иска, / две-три странички изгризка. Ат. Цанков, КВГ [еа].
2. Изяждам; огризквам. – Просто да легна пред звяра, за да ме изгризка на спокойствие? Св. Ковачев, ДД (превод) [еа]. изгризквам се, изгризкам се страд.