ИЗГРУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгрухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изгрухтя̀л, -а, -о, мн. изгрухтѐли, св. 1. Непрех. За свиня – издавам изведнъж краткотрайно грухтене. Свинята, която ровеше в разградената градина, изгрухтя изплашена, извъртя се и избяга към бунището. К. Петканов, ДЧ, 65–66. Много рядко някъде, зад някоя разкривена вратня, изгрухтяваше прасе. Г. Караславов, Т, 42. Изврещя бодливо свинче, сдавено от някакъв хищник. Глиган изгрухтя в бърлогата си. П. Бобев, К, 27. „Мечка! Мечка! – сякаш крещеше някой в ухото му. – Ами ако е надушила следите? Тя може и на дървото да се покачи!...“ Изведнъж животното долу изгрухтя и захруска нещо. „Дива свиня!“ – досети се Пенко. П. Здравков, НД, 186.
2. Прен. Непрех. Издавам изведнъж звук, подобен на грухтене. Долу пукотевицата продължаваше. Чуваше се картечница между пушките, а от време на време изгрухтяваше и някоя бомба. Н. Здравков, НД, 218.
3. Прен. Прех. Пренебр. Изговарям, измърморвам нещо неясно. Но дядо Груйо отваря ненадейно вратата. – Какво сте дигнале стаята на главата си, бре, дяволи проклети! – сърдито изгрухтява той с дрезгавия си глас. Т. Влайков, Пр I, 226. А като помисли за окосения си ечемик, той изгрухтя нещо, удари юмрук в масата и поиска още ракия. Ст. Марков, ДБ, 215. – Ще ядем от общ казан, ще лягаме и ставаме под тръба като войници – изгрухтя Йончоолу. В. Нешков, Н, 58.