ИЗГРУХТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгрухтявам. С трясък едната му глига се счупи. От болка, от уплаха той се вцепени на място. С тържествуващо изгрухтяване съперникът му се хвърли върху хълбока му. П. Бобев, БД [еа].
