ИЗГРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изгрѐя, -ѐеш, мин. св. изгря̀х и (остар. и диал.) изгрѐях, прич. мин. св. деят. изгря̀л, -а, -о, мн. изгрѐли и (остар. и диал.) изгрѐял, св., непрех. 1. За слънце, луна, звезди – показвам се на хоризонта. Слънцето беше изгряло. Брезите хвърляха дантелени сенки по тревата. К. Калчев, ДНГ, 43. – Месецът изгрял! Точно на изток, из една ивица мътно и по-тъмно небе, се издигаше месецът, голям, червен. Й. Йовков, ПГ, 17. Небето е обсипано със звезди. – Я пък оная там, виж я, мамо, колко ясно грее. Вечерницата я викат, че вечер най-рано изгрява. Т. Влайков, Пр I, 199. Ми говорим, че светилата изгряват, когато начнат да ся показват над тоя кръг [хоризонта], и захождат, когато ся скриват зад него. Ив. Богоров, КГ, 372. Щом изгрея зорницата ясна, / с тънко було от златна коприна, / султан Селим из постеля скокна. А. Разцветников, Ст, 201. Слънчице дума мами си: / „Каква си мома съглядах, / на долня земя на света! / Ако таз мома не зема, / не ща си ясно изгрявам, / каквото ясно изгрявах“. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 202. // Разш. За. светлина, сияние – показвам се, появявам се. На изток бе изгряло бледо сияние и сякаш още по-ярко трептеше там бялата предвестница на зората. Д. Талев, ПК, 409. l Обр. Евстати забеляза, че всеки път, когато червенокосият поглеждаше девойката, в очите му изгряваше някаква мека, хубава светлина. А. Гуляшки, МТС, 101.
2. Прен. За зора, утро, ден – наставам, настъпвам, започвам. Пролетната буря прогони последната зимна нощ, издуха тъмнините ѝ, а като изгрея утрото, отвори се едно небе за мила хубост. Д. Талев, ЖС, 413. А на изток, всред розово сияние и кристално чиста синевина изгряваше денят. Д. Димов, Т, 619. На изток изгряваше зора – бледо сияние по безоблачното небе, когато Лазар и Тръпко напуснаха Гранче. Д. Талев, ПК, 384. Пред тях се нощ тъмней – / над него ден изгрява! Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 25. В прозорчето на моя сутерен / разсипа бойки позиви зората. / Денят изгрява. Хр. Радевски, П, 24.
3. Прен. Поет. Започвам да съществувам, появявам се. Ние сме се събрали да се готвим за кървава разплата с турските властници, за да изгрее свободата за нашия народ! Д. Марчевски, ДВ, 92. Още по-късно, и най-вече след сватбата на Росица, той отново се промени, този път в очите му изгря спокойствието, което напразно жадуваше през младостта си. А. Наковски, МПП, 218. В такова настроение се намира Нитче, кога изгрява в душата му идеята за „Възвръщането на онова, що е било“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 15. Изгрява любовта ни / в труд – / сред сажди / и машини. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 51. „Денят на стария свят угасва, / изгрява моя огнен блян – / като закана той израства: / блян от живот и труд излян!“ Н. Хрелков, ДД, 206. С омая чудна грей нощта. Мечти / и мен изгряват трепетни в сърцето. К. Величков, ПССъч. II, 111. Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха, / с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха! Н. Лилиев, Ст 1932, 10.
4. Прен. За спомен, мисъл, чувство и под. – отново се появявам в съзнанието на някого; възстановявам се, възкресявам се. Дългите войни бяха затрили спомена за дните, прекарани на младини в свещения дворец. А сега този спомен изгря ясно в ума на цар Симеона. Н. Райнов, ВДБ, 74. И бодро ми става тогава, / и сещам, как диша пръстта, / как моето детство изгрява / в дълбокия мрак на нощта. Хр. Радевски, ВН, 68.
◊ Изгрява ми / изгрее ми звездата. Книж. Ставам прочут, знаменит; прославям се. – Не скърби, душице, и ти може някой път да блеснеш! Само че още не ти е изгряла звездата. ИС, 1903, кн. 10 [еа]. Ще видиш (да видиш) откъде изгрява слънцето. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Като закана, че някой зле ще си изпати, ще бъде наказан. В усилието си да го събори, скъса му потурите. – Добре, че ти се скъсаха потурите! – Е, какво щеше да направиш? – Щеше да повършеш малко из ръженицата. – Марийо, иди ми донеси други потури, та тоя самохвалко да види откъде изгрява слънцето! К. Петканов, СВ, 129. Ще те науча (ще ти дам да разбереш, ще ти кажа) откъде изгрява слънцето. Разг. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе (употребява се като закана). – Ти хитруваш! И майсторски хитруваш! Ти си дърт комунист и знаеш всички конспирации в селото. То да не беше стар, щях да те науча откъде изгрява слънцето, ама нейсе... анатема дявола. Г. Караславов, Избр. съч. V, 178. – Ще го науча аз него, като му смъкна кожата това лято! – закани се той. – Ще му кажа отде изгрява слънцето! Г. Караславов, С, 193. – Гордост на човечеството ли? Да грабна аз една неокастрена, че да ви подбера, та да ви дам да разберете отде изгрява слънцето! Г. Караславов, Избр. съч. II, 182.
ИЗГРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изгрѐя, -ѐеш, мин. св. изгря̀х и изгрѐях, прич. мин. св. деят. изгря̀л, -а, -о, мн. изгрѐли и изгрѐял, прич. мин. страд. изгря̀т, -а, -о, мн. изгрѐти, изгря̀н, -а, -о, мн. изгрѐни и изгрѐян, св., прех. Диал. Припичам нещо на огън, на слънце, за да се стопли; нагрявам, сгрявам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.