ИЗГРЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изгрявам1. Ранобудните птици отдавна бяха свършили концерта си в чест на изгряването на слънцето. Ив. Вазов, Съч. VII, 35. Изгряването на месеца тук всякога е едно радостно събитие. Й. Йовков, Разк. II, 61.
ИЗГРЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изгрявам2 и от изгрявам се; нагряване, сгряване.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.