ЍЗГУБА ж. Остар. Загуба. Ако ся ленивите и изгубите туй си златно време, което хвърчи и заминува, засякога е за вас изгубено, засякога, любезни мои деца, и тая изгуба е голяма беда. П. Кисимов, ОА I (превод), 3. Тая изгуба в съзнанието за своята отделна личност обикновено ся придружава със смешение представлението за самаго себе с представление за друго. Й. Груев, КЛ (превод), 29.