ИЗГУ̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изгубвам и от изгубвам се; загубване, губене. Подир големите катастрофи, които сполетяват народите, нерядко настават за тия народи дни на малодушие, на изгубване всяко чувство на самоуважение и на справедливост към себе си. Ив. Вазов, Съч. XIII, 41.


Източник: Речник на българския език (онлайн)