ИЗГУ̀БЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); изгу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изгубвам. След поражението, което мексиканците пострадаха в този бой, надеждно беше да изгубяха смелостта си за продължението на буната. П. Кисимов, ОА II (превод), 134. За младите кончета трябва много голямо место, да препускат цял ден, за да им наякнат ставиците добре, защото, ако не е това свободно место, кончето си изгубя с време цената. Лет., 1876, 54. изгубям се, изгубя се страд.

ИЗГУ̀БЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); изгу̀бя се св., непрех. Изгубвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)