ИЗГУ̀БЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изгубям и от изгубям се; изгубване. Той [частният наемник] не отговаря за причиненото изгубяне на нещото в ръцете му, ако туй изгубяне не са е причинило от работянето му. ДЗОИ III (превод), 138.
