ИЗГУ̀КВАМ, -аш, несв.; изгу̀кам, -аш, св. 1. Непрех. За птица, обикн. гълъб – изведнъж издавам кратко гукане; изгугуквам. На почтено разстояние от това място кацваше самотен гълъб, тъжен, потънал в размишления и от време на време изгукваше занесено сам на себе си. Елин Пелин, Съч. II, 129.
2. Прен. Прех. Изговарям, изричам или изпявам нещо; изгугуквам. – Комай ще е отишъл на събрание – догади се дядо Настас. – Че и на събрание да е, какво! Колко му е да отскочи до радиото, да изгука две песенки и пак да се върне? – въздъхна Гочо Петалото. Тонич, ГЗМ, 17. изгуквам се, изгукам се страд. от изгуквам във 2 знач.