ИЗГЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; изгъ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Изговорвам, изричам нещо неясно през нос. – Ох, дали от времето, Кольо, или от що, от някое време съм ококорила очи, въртя се... – Не те усетих да мръднеш биля – изгъгна неохотно чичо Кольо. И. Петров, НЛ, 20. – Давам ти дъщеря като цвят! – Ама че цвят! – изгъгна Дамян, като дъвчеше нещо. И. Петров, МВ, 67. – Види ся да са дошли лоши вести – изгъгна туллà, като влезе при Райна. Е. Мутева, РБЦ (превод), 23. изгъгвам се, изгъгна се страд.