ИЗГЪ̀ГРЯМ, -яш, несв.; изгъ̀гря, -иш, мин. св. -их, св. Диал. 1. Прех. Изричам, изговарям, гъгря нещо изведнъж (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. За глас, звук – прозвучавам, обикн. високо, силно, наподобяващо това, което се чува при търкаляне на объл предмет. – Такова нещо щях да го запомня. Не съм... – Гласът му изгъгри и заглъхна, след което той се срути на земята в безсъзнание. В. Русинов, СПС (превод) [еа]. Всеки ловец би могъл да чуе от една миля предупредителното басово, стържещо изблейване, което изгъгри от гърлото му. С. Флорин, ДМГ (превод) [еа]. изгъгрям се, изгъгря се страд.