ИЗГЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изгълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Остар. и диал. 1. Скарвам се на някого; нахоквам, навиквам, сгълчавам. – Не викайте там – изгълча тя децата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 7. Костанда: – Не иска ма, Дафинке! Сватята не иска да излезе! Изгълча я и майка ти, а тя като да си е в къщата. Пъдят я и не излиза! А. Страшимиров, Съч. VІ [еа]. – Момче! Дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш! – изгълча строго Левски на момчето. Ив. Вазов, Съч. XII, 157.
2. Гълча за кратко веднъж или няколко пъти; прогълчавам. Две-три полуголи, нечисти деца се пърпелешкаха лениво из горещия пясък на улицата. Една сляпа бабичка неподвижно седеше под сянката на една порта и от час на час им изгълчаваше нещо. Елин Пелин, ВМ, 47. Някой кукер се затичва да гони девойки край електрическия стълб, те изгълчават и се отдръпват с изключение на една. СбНУ L [еа]. изгълчавам се, изгълча се страд.