ИЗГЪ̀РБЯМ, -яш, несв. (диал.); изгъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изгърбвам.
ИЗГЪ̀РБЯМ СЕ несв. (диал.); изгъ̀рбя се св., непрех. Изгърбвам се. Той се изгърбя от силна болка в гърдите, но не откъсва поглед от нея. Д. Немиров, Д № 9, 163.
