ИЗГЪРГÒРВАМ, -аш, несв.; изгъргòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Издавам внезапно гъргорене. – Другарката ни като приближи да се поумие, защото у пещерата е кално, чешмата изгъргори и водата престана. Ч, 1875, бр. 13, 614. Щом ни видя, гъската предупредително изгъргори. Д. Кирков, СИР [еа].