ИЗГЪРМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгърмоля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изгърмоля̀л, -а, -о, мн. изгърмолѐли, св., непрех. Диал. Изгромолявам. След оглушителните взривове на бурята между стръмните канари беше пусто, мъртво. Вълните съжаляваха, че са изтървали кораба. Двете котви изгърмоляваха, настъпи тишина. Н. Антонов, ВОМ, 100. Файтонът изгърмоля по безлюдния калдъръмест площад и заподскача надолу из неравното шосе. Св. Минков, Съч. I [еа].