ИЗГЪРМЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изгърмявам и от изгърмявам се. – Д-у-у-м! – изгърмя револверът в ръцете му и куршумът писна и се заби в срещния бряг. Те и двамата останаха втрещени от това внезапно изгърмяване на револвера. Ц. Церковски, Съч. III, 150. – Като наближавах до колибата, скоро изгърмя една пушка, аз трепнах, куршумът свирна и като че ли мина покрай мене; тозчас с изгърмяването на пушката чух, че изпищя нещо като детинский писък. Ил. Блъсков, ЗК, 151.