ИЗГЪРМЯ̀ВАНИЕ ср. Остар. Книж. Изгърмяване. Оглушително „да живей“ разтрепера гората. Това „да живей“ са придружи с изгърмяванието на няколко пушки. З. Стоянов, ЗБВ I, 403. И той препуснал коня си направо към арнаутите тъй, както препуска ловджийското куче, когато чуе далечното изгърмявание на пушка. Ст. Ботьов, Κ (превод), 225.