ИЗГЪРЧАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изгърчавѐя, -ѐеш, мин. св. изгърчавя̀х, прич. мин. св. деят. изгърчавя̀л, -а, -о, мн. изгърчавѐли, св., непрех. Диал. Ставам гърчав; измършавявам, изпусталявам. Марко изгърчавял и едвам можал да се мести от мястото си. БНТв ХІ [еа].