ИЗГЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; изгъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Погърчвам мнозина или всички. изгърчвам се, изгърча се страд.
ИЗГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; изгъ̀рча се св., непрех. Остар. Само мн. и 3 л. ед. Погърчваме се мнозина или всички. Г-н Брадашки ся вижда да не знае, че шкипетарите, колкото и да са ся изгърчили, и днес пак съставляват по-голямото жителство на Морея. Ч, 1871, бр. 20, 618.