ИЗГЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; изгъ̀там, -аш, св., прех. Диал. Гътвам, повалям много на брой или всички, всичко. Сполетяха нещастия народа ни. Разтърси се земята и изгъта къщите. Хр. Радевски, Избр. пр III, 81. А нямаше вече никакво отлагане – на другия ден трябваше да се яви в казармата. – Много ти здраве и барем половината от тия фашисти да изгъташ – говореше Кунчо вече зад гърба му. В. Нешков, Н, 157–158. изгътвам се, изгътам се страд.
ИЗГЪ̀ТВАМ СЕ несв.; изгъ̀там се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Гътваме се много на брой или всички.