ИЗДАВА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Издаван. Захване ли един народ да има редовно издаваеми на природния му язик вестници, то е един от явните посоки за неговото умствено развитие, за неговото народно възрождение. ДЗ, 1868, бр. 32, 89. Любопитний може да прочете тогава издаваемото периодическо списание. Гр. Пърличев, Избр. пр [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)