ИЗДА̀ВАНЕ1, мн. няма ср. Отгл. същ. от издавам1 и от издавам се.
ИЗДА̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издавам2 и от издавам се. Друг пример за удивително съвпадение са някои елементи в реакцията на социална защита при човека и при шимпанзето. И при двата вида тази реакция включва: сбръчкване на веждите, свиване на устните, издаване напред на долната челюст. Ив. Кацарски, РН [еа]. Бутилконосът [делфин] се оказал най-надарен както по отношение на издаване, така и на възприемане на звукове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 25. Една дума е достатъчна, за да разкрие целия код. Действието е издаване на държавна тайна, за което е предвидено много строго наказание. И. Атанасов, ПМШ [еа].
ИЗДА̀ВАНЕ3, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издавам3 и от издавам се. Грънчаров се зае да организира издаването на вестника. Избраха редакционна колегия. Издириха всички хумористи. Цв. Ангелов, ЧД, 182. – Нося тук един ръкопис за издаване... Написал съм четири поемки за деца, та ако ви харесат... Г. Русафов, ИТБД, 244. Даден свидетел трябва да бъде включван в програма за защита само в наказателни дела, където неговите показания се считат за важно доказателство, без което не може да се очаква издаване на присъда. Ив. Петров, ЗС [еа].