ИЗДА̀ВЯМ1, -яш, несв.; издàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Давя1, душа до умъртвяване, удушавам много на брой или всички. Вълкът беше издавил седем овце, изпохапал беше още няколко. Й. Йовков, АМГ, 28. Хищник бе нападнал кошарата на чичо Петко, издавил бе овцете му и отвлякъл две от най-едрите. Ив. Мартинов, ПМ, 11. Ка дочуха три кучета, / .. / по-скоро са дотърчали. / Видоха ги харамлии, / .. / Щом стигнаа три кучета, / веднъг са ги издавили, / отъвнаа Кара Бойо. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 334. издавям се, издавя се страд.
ИЗДА̀ВЯМ СЕ несв.; издàвя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Задушаваме се от дим, прах и др. мнозина или всички.
ИЗДА̀ВЯМ2, -яш, несв.; издàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Давя2, удавям много на брой или всички. – Аз ще ти кажа само това, че по време на голямото наводнение, което отвлече моста на реката и издави сума говедари, дядо ти се спаси само защото той единствен на време бе усетил, че ще вали проливен дъжд. Н. Хайтов, СбХС, 230. Токът ни пак е спрял и шахта 350 се наводнява. Ще издавите работниците ни. С, 1954, кн. 3, 84. Заванали да просат, да лъжат и с това много дотегнали на човеците, където отивали; затова св. Григорий Богослов събрал ги всичките и ги повел къде морето, да ги издави. Нар. прик., СбНУ III, 177. издавям се, издавя се страд.
ИЗДА̀ВЯМ СЕ несв.; издàвя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Удавяме се мнозина или всички. Мнозинството се размърда и хората започнаха да газят реката. „Ще се издавят и ще ги отвлече водата“, каза си той [Теодосий] настръхнал. Ст. Загорчинов, ДП, 207. – Реката пролет винаги е такава, придошла, буйна... страшна. И не може без сал, без лодка. Иначе много се издавиха. П. Михайлов, ПЗ, 100. Пехотата се натъкна на препятствие – широк воден канал. Бойците стигаха до него, поглеждаха с отвращение тъмната студена вода и се оттегляха назад. Могат да навлязат вътре, да потънат внезапно, да се издавят. Колцина от тях можеха да плуват? П. Вежинов, ЗЧР, 220.