ИЗДАДИНА̀ ж. Издатина. По гладката скала, като се придържаше в малки коренчета и издадини с колене и ръце, той изпълзя до първата площадка. Ем. Коралов, ДП, 140. Той гледаше по посока на Бяла черква, но Бяла черква се не виждаше – затулваш по-долу от издадината, която правеше чуката Остро бърдо. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 10. Намираше с крак грапавина в стената, протягаше ръце, хващаше се в издадините и се повдигаше. Ст. Дичев, ЗС I, 170.