ИЗДА̀ДНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Издайник. С много пари той подкупувал и съдържал в синките гръцки господарства издадници от гражданите, които продавали на чужеземния завоевател свободата на своето отечество. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 229. Но той [затворникът], като позна Волскаго и го видя, че излязва из тъмницата, извика му: – Ти ли си мя издал, издаднико? П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 50. „Издаднико! Поганецо!“ – / дядо Анто вика. / „Обесете този юда / на тая борика!“ Ив. Вазов, Съч. IV, 34. С песня слави народа си / чувствителния поет; / с песня вика и презира, / ах, издадника проклет. П. Иванов, (превод) Ч, 1875, бр. 2, 82.
– Друга (диал.) форма: издàтник.