ИЗДА̀ДНИЦА ж. Остар. и диал. Издайница, предателка; издателка2, издатница, издателница.

. Бог да бие Момчилово либе! / Бог да бие, да би ю убило, / да она е кучка издадница! / Коню си е крила изгорила, / що остало, с катран омърляло. Нар. пес., СбНУ XXXIV, 63.

– Друга (диал.) форма: издàтница.


Източник: Речник на българския език (онлайн)