ИЗДА̀ЙНИЦА ж. Жена издайник; предателка. Този именно камък бил вкаменената предателка. По-нататък преданието взема още по-жесток характер и сочи и на живите днес потомци на издайницата. П. Делирадев, В, 299. Според тая издайница, клюкарка, седенките запустяха в нейната махла. Ил. Блъсков, СК, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)