ИЗДАЛЀКО и (съкр. остар. и диал.) издалѐк нареч. Издалече. – Божко, – вика чорбаджията издалеко. – Ида – обажда се Божко като изпод земята и пристъпва треперещ и бледен. Ц. Церковски, Съч. III, 191. – Казвам му аз какво мисля, а той – така издалеко: говорил бил с някои първенци – те негодували, недоволни били от парадността, казва, по която се увличаме... Ст. Дичев, ЗС I, 138. – Разбери, тук трябва издалеко да се пипа, да не се разбере. Пратил съм кумеца Коля. Р. Стоянов, М, 45. А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 46. l Удвоено издалеко-издалеко и издалек-издалек. За усилване. И по избите останаха до сто хиляди оки непродадено вино. Като започна времето да се затопля, из чаршията, а тук-там и по махалите, взе да се усеща издалеко-издалеко, после все по-силно миризма на кисело. Д. Талев, ПК, 654. Преди два дена по невнимание той гътна и изсипа тяхното ядене още накрай село, а когато пристигна на фургона, как майсторски и издалеко-издалеко почна да ги подготвя за тая вест! Б. Обретенов, С, 113.