ИЗДАЛЀЧЕ и (съкр. диал.) издалѐч нареч. 1. На, от относително голямо разстояние от някого или от нещо; отдалече. Сойката излетя и кресна, а орлите, които издалече кръжеха в синьото небе, слезнаха още по-ниско. Н. Хайтов, ПГ, 50. Издалече се долавя някакво тревожно продрънкване, което прониква в слуха като алармено звънче. Бл. Димитрова, Лав., 65. Той бе идвал в Търновград, та и аз бях го виждал издалеч. Ем. Станев, А, 52. Митра остави мъжа си да се чуди на палячото и проследи издалеч Павла. К. Петканов, ОБ, 181. Алмаз ли е ил звездица, / що там свети, в розов сад. /.. / Всите чувства ми смъти, / кат го гледам издалече / с толко чудни прелести. Г. Софиянец, П, 42. l Удвоено издалече-издалече и издалеч-издалеч. За усилване. Песента идваше издалече-издалече и думите ѝ не се разбираха, долавяше се само тъжната мелодия.
2. От много време напред; отрано, отдалече. Другите в стремежа си да прогоним растящото безпокойство от липсата му си разменяме заядливи бележки за другаря, готвил се много по-издалече и по-сериозно от всички нас за този траверс, а единствен не успял да дойде по непонятни причини. Бл. Димитрова, Лав., 48. l Удвоено издалече-издалече и издалеч-издалеч. За усилване. Издалече-издалече се заприготвяха за празника.
3. Не направо, със заобикалки, предпазливо, внимателно; отдалече. Покани ме да седна, даде на коня ми сенце, а пък аз издалече го позапитах за горския не го ли е виждал. Н. Хайтов, ДР, 45. Майката виждаше, че болестта на детето ѝ не е болест като болест, че душата му нещо страда и искаше да научи издалече какво го мъчи. Елин Пелин, Съч. III, 127. Мама намерва сгода и издалеч отваря приказка пред тато за това нещо, като му загатва и какво мисли. Т. Влайков, Пр I, 124. l Удвоено издалече-издалече и издалеч-издалеч. За усилване. Един ден тя му намери реда, та полека, издалеч-издалеч, разправи на свекър си всичко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 135.