ИЗДА̀НКА ж. Остар. и диал. 1. Издънка, филиз. Да влезем в градината! Колко хубаво е тука! Тука старото дърво не завижда на младите изданки. М. Балабанов, С (побълг.), 113. Шипц се сади и прекопава както и лозие. Като отсекат пролет изданки от шипцови пръчки, и ги рътят в трап. Г. С. Раковски, Π Ι, 77.
2. Гънка на планина. Манастирът лежи всред изданките на Рила планина в един хлъм. БО, 7. По внътрешните и югоизточните бразилски части преминуват планини, не толкова високи, но твърде с много изданки, които, като ся преплетат между себя си, правят твърде хубави долини. Ив. Богоров, ВГД (превод), 336. Клисура [е] село в изданките на Балкана. Г. Икономов, КЗ, 33.
3. Издатина. От някои изданки на Голините ся провлачат навътре в морето краища или мисове. Ив. Богоров, КГ, 49–50.